Погледнато в исторически план, от края на XIXв. до наши дни доставката на електроенергия е била традиционно извършвана от държавата или нейни предприятия. В ЕС едва в края на 90-те години на XXв. започва постепенния процес на навлизане на частни доставчици на електроенергия. Въпреки че от началото на този процес до наши дни са изминали близо 20 години, в много страни (включително и България)либерализирането на пазарите на електроенергия далеч не е приключило.
В България например, паралелно съществуват регулиран и свободен пазар на електроенергия. Това означава, че част от потребителите (домакинства и фирми, консумиращи ток с ниско напрежение) продължават да закупуват електроенергия по цени, които се определят от енергийния регулатор (КЕВР). Останалите потребители (част от фирмите, потребители на ел.ток с ниско напрежение и всички фирми с консумация на електроенергия със средно и високо напрежение) вече закупуват енергията си от различни доставчици по свободно договорени цени.
Въпреки очакванията от месец май всички клиенти на регулирания пазар да могат да преминат към свободния такъв, най-вероятно на свободен пазар ще излязат само тези потребители, които изрично декларират желанието си. Останалите клиенти ще продължат да бъдат снабдявани с енергия по регулираните цени на КЕВР.
Защо му е на един потребител да замени регулирания със свободния пазар?
Това, което интересува всеки потребител, е колко голяма сметка ще плати в края на отчетния период. Анализ на „Фючър Енерджи“ показва, че ако един стопански потребител (т.е. фирма) напусне регулирания пазар, за да премине на свободен, той ще спести до 21% от месечната си сметка за енергия. Точният размер на спестяването зависи от това в района на кое ЕРП се намира клиентът, дали електромерът му е с еднотарифно или двутарифно (т.е. дневна и нощна скала) мерене, каква е предоставената мощност на обектите му и т.н.
Друг солиден аргумент в полза на свободния пазар е, че на клиента му се дава гаранция, че ще заплаща една цена за енергия през цялата продължителност на договора. Това означава, че, ако клиентът сключи договор с фиксирана цена за 1 година с доставчик на свободния пазар, той ще знае точно каква цена за единица енергия ще заплаща през целия договорен срок, без доставчикът да може едностранно да я променя.
Това, обаче, не се отнася за регулирания пазар, където по закон КЕВР може да променя цените на всеки 3 месеца (чл.31а, ал.1 от Закона за енергетиката). Като пример – само между януари 2014г. и ноември 2015г. КЕВР е променил 5 пъти цените, по които монополните доставчици на регулирания пазар снабдяват крайни клиенти. В резултат на тези промени, цената на ел. енергията на регулирания пазар е нараснала с между 15 и 20% (в зависимост от ЕРП, вида електромер и дали клиентът е битов или стопански).
В крайна сметка, въпреки че свободният пазар представлява повече предимства за стопанските клиенти от регулирания пазар, трябва обективно да се признае, че свободният пазар крие и някои рискове. Тези рискове са свързани с измамно ниски цени, скрити договорни условия и недобрамерени търговски практики. Все пак, ако клиентът е предпазлив и добре подготвен, подобни капани могат да бъдат избегнати.
